fbpx

Авиоистория: Полковник Дреников – основателят на безмоторното летене у нас

През изминалата седмица в своята рубрика „Непознатите истории на авиациятаАвиомузеят в Крумово ни представи полк.Георги Дреников. Той е роден на 15 януари 1897 година в с. Рила в семейството на Стоимен и Еленка Дреникови. През 1917 г. завършва Военното на Н.В. училище с 38-и „боен випуск“ . Зачислен е в 44-ти пехотен полк от Втора пехотна тракийска дивизия. Участва в боевете при „Завоя на Черна“ през 1917 г.

Назначен е за командир на рота и произведен в чин подпоручик. За една година на фронта е награден с 3 ордена за храброст (един войнишки като кандидат офицер и два офицерски IV степен първи и втори клас като подпоручик), 2 германски железни кръста II степен, орден за заслуга на германския император Вилхелм II и орден Червеният кръст. След войната през 1919 година постъпва в кавалерийската школа на Военното Н.В. училище, а през 1920 година във 2-ри конен полк в Лом.

През 1922 година е преместен в 3-ти конен полк в Пловдив, където е началник на подофицерската конна школа. В края на 1925 година е преведен на служба в 4-та жандармерийска конна група в Ямбол. Точно там, след полет със самолет окончателно решава да стане летец.

Учи в Аеропланното училище в Казанлък. През 1928 година взема втори пилотски изпит и получава бревет № 56 за пилот-авиатор. По време на обучението си написва известния „Химн на летеца“.Капитан Георги Дреников постъпва на служба на летище Божурище и в периода 1930-1932 г. е началник на летателното поле и командир на 3-то разузнавателно ято, и началник на Техническия отдел на Въздухоплаването, включващ и ДАР-Божурище. Като инструктор през лятото на 1930 година ръководи занятия на моторни летци в Аеропланното училище и от 1931 г. е летец- изпитател на произвежданите в България ДАР-1, ДАР-3, ДАР-5, ДАР-6, полските самолети PZL, германския Хайкел 45 и др.

През 1932 г. е назначен за началник-снабдяване във Въздухоплаването и непосредствено участва при създаването на летищата в Пловдив, Граф Игнатиево, Карлово и високото крайгранично летище Орлино в Родопите. От началото на 1934 година е командир на 1-ви армейски орляк с учебни самолети КБ-2УТ, а след 19 май 1934 година е назначен за директор на Въздухоплаването. От 1936 г. е в щаба на Въздушни войски, а през 1937 г. е командир на 3-ти смесен орляк. През пролетта на 1939 година подполковник Дреников е назначен за командир на новосъздадения Въздушен учебен полк на летище Казанлък, а от март 1941 година е началник на групата за връзка при VIII германски въздушен корпус с командир генерал Фрайхер фон Рихтхофен. Награден е с най-високото германско отличие за принос във въздухоплаването – орден „Белият орел“ в степен командирски кръст. През 1942 година е командир на учебните части, дислоцирани в Казанлък и на други 10 летища. Въпреки блестящата кариера на полковник Дреников, командирът на Въздушните войски иска неговата оставка. След 28 години непрекъсната служба е принуден да напусне българската войска.

След 9 септември 1944 година полковник Дреников е назначен за командир на Въздушните на Н.В. войски. С действията си Дреников допринася да се избегнат хаоса и анархията, да бъдат освободени арестуваните офицери от новата власт, да се заздрави дисциплината и да се повдигне бойният дух на армията, така необходими за участието на българската войска в предстоящите военни действия. Освободен е от длъжността на 23 октомври 1944 година, а генерал Ганчо Манчев поема командването на Въздушните войски. През службата си във Въздушните на Н.В. войски полковник Георги Дреников е летял на 40 типа моторни и 17 типа безмоторни самолети, като има повече от 3500 летателни часа. Народният съд в Казанлък го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, лишаване от пенсия. След излизане от затвора следват отново преследване, пак затвор във Варна, и лагер на остров Белене. Умира на 6 ноември 1980 година.

Avatar

Зорница Буковска

Подобни новини

error: Content is protected !!