fbpx

На този ден в авиоисторията: Роден е летецът Петър Манолев

На 18 септември 1915 г. в с. Кара кьой, Драмско, е роден Петър Димитров Манолев.

еше 17 август. Летях на великолепния германски изтребител Messerschmitt Bf 109G-6 „Стрела“. Аз водех моето 682-ро изтребително ято. Излетяхме по тревога от Божурище, първия път към 12 часа, вдигнахме се на 7000 м, но не открихме никакъв противник. От земята ни се обадиха, че в крайния северозападен ъгъл на България „крепостите“ са облизали нашата територия и са заминали за Румъния. Моят бомбардировач, срещу който се насочих, бе на 700 – 800 метра под мен. Сега спокойно си приказваме, но тогава бе ужасно – горещо, отвсякъде стрелят. Най-често ние, изтребителите, си избираме бомбардировач, атакуваме го, като слизаме под него и под ъгъл. Открих огън с 20-милиметровото оръдие отпред и с двете голямокалибрени картечници (те са 12,7 мм) по моторите и местих огъня, докато стигнах до пилота. Всичко попадна в целта и запален, моторът започна да гори. Преместих огъня и по съседния мотор. Цялата „крепост“ пламна. През това време бомбардировачите отстрани ме улучиха. Взриви се бордното табло, пръсна се и остъклението на пилотската кабина. Бях облян в кръв и притиснат от нахлулия въздушен поток, но успях да се насоча към най-близкото летище. Кацнах „по корем“, защото устройството за спускане на колесника също бе повредено. После се оказа, че снарядът е минал през кожуха на двигателя и се е взривил зад бордното табло. Но самият аз бях улучен лошо. Та чак сега, на толкова годишна възраст, чувствам още болки в крака. Защото в него останаха много парчета, които хирурзите не можаха да извадят. Тогава нямаха упойка и започнаха да режат на живо, аз стиснах зъби, не извиках нищо. След операцията лекарят каза: „Ей, корав българин, бе!“

Петър Манолев. Завършва Военното на Негово Величество училище на 16 юни 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. От 16 юни 1942 г. е повишен в поручик, от 15 ноември 1946 г. е капитан.Авиационната си подготовка получава в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък през 1939 г., след това във 2-ри армейски орляк, командир на крило в Изтребителния полк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г.

С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Подготвя 7 випуска изтребители. С Министерска заповед № 103/1944г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк. Участва във въздушните боеве, сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17, ранен успява да кацне по корем на летище Божурище. Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк. След войната е командир на юнкерско учебно ято 1946 г., от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски, присвоено последно звание – полковник.За участието си в отбраната на София по времето на Втората световна война е награден с военен орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. Уволнен през 1953 г. Умира на 19 март 2013 г.

Зорница Буковска

Подобни новини

error: