fbpx

Из архивите на „Криле“: 14 юни в българската авиационна история

Представяме ви някои от събитията в българската авиационна история в нашата съвместна рубрика с издателство “Еър Груп 2000”, Pan.bg и списание “Криле”, случили се на 14 ЮНИ:

1915г. пилотът Радул Милков извършва изпитателен полет със самолет, конструиран от Асен Йорданов – ученик във Втора софийска мъжка гимназия. Работата над него, младият българин започва още през 1914г. в една работилница в Княжево. Помага му механика-монтьор Григор Найденов, а Министерство на войната му предоставя двигател от пленен през Балканската война чужд самолет.

Информацията за събитието намира място в излезлите на следващия ден – 2-ри юни (стар стил), броеве на вестниците „Утро” и „Воля”. Тези две вестникарски бележки (с всичките си неточности) са от малкото автентични и достоверни свидетелства за датата на облитане на самолета на Асен Йорданов. В продължение на четвърт век след това, полетът на първия български самолет е изместен в паметта на съвременниците му от Първата световна война, последвалите я преврати и разделение на нацията. След което, започва обратният процес на надграждане на противоречиви спомени, възпоменателни статии и публикации на авиационни историци, препращащи един към друг, но никога към оригинален първоизточник. Появяват се няколко версии за това, какво е било името на самолета и кога точно е облетян. Най-масово се е наложила датата 10-ти август 1915г., заради „написаното” в непоказан до момента Протокол (в други източници – Доклад) на Комисията (по изпитанията), назначена от Министерството на войната, както и на „цитати” от статия на „ежедневния вестник „София“ от 21-ви август 1915 г.”, какъвто вестник през този период не излиза.

Липсващият „доклад” не позволява да се установи кое от твърденията в него е вярно, но очевидно, поне едно не е. Няма как в Протокола от 10-ти август Комисията да запише „Аеропланът да бъде изложен в София за всенародно осмотрение …”, тъй като показът на самолета в Царския манеж е направен няколко месеца преди облитането му. За това разбираме от броя на в-к „Воля” от 8-ми март (стар стил) 1915г., в който е записана и основната цел на представянето – чрез билети и привличане на спомоществователи да се наберат средства за завършването на самолета. (Изт. Музей на авиацията – Крумово)

1916 г. на пилот-авиатора поручик Миланов и на военния наблюдател поручик Дремсизов е зададена разузнавателна задача над Орфанския залив от началника на аеропланното отделение в Ксанти. В 5.20 ч. преди пладне авиаторите излитат. Над с. Дрезна при залива Дефтерос апаратът им е обстрелван от неприятеля с артилерийски огън и повредата ги принуждава да слязат на гръцка територия близо до с. Караяни. Като се уверяват, че е невъзможно самолетът да полети, те повреждат картечницата и фотографския апарат и изгарят аероплана. Възползвайки се от паниката, която обхванала събралото се наоколо гръцко население, незабелязано се достигнали до близката гора. След петдневен преход се добират до българските части на летище Ксанти.(Изт.: Музей на авиацията – Крумово)

1990: загива Чавдар Добрев Джуров – офицер от българските Военновъздушни сили, военен пилот и парашутист (заслужил майстор на спорта). Син на дългогодишния военен министър (1962 – 1990) армейски генерал Добри Джуров.
Старши лейтенант Джуров поставя световен рекорд, заедно с Георги Филипов и Хинко Илиев, по височинен групов нощен скок с парашут с незабавно отваряне на парашута – от височина 13 198 метра (фактически от стратосферата), на 25 август 1965 г. Подобрява световния рекорд на единичен дневен височинен парашутен скок с незабавно отваряне на парашута на 15 418 м, скачайки от учебен изтребител „МиГ-15“ при температура на въздуха -65°, на 28 август 1966 г. Рекордът е признат от Международната федерация по парашутизъм, но тя решава, че подобни скокове са твърде опасни и ги забранява, поради което рекордът остава ненадминат.
Загива в района на с. Крушовене с лейтенант Венцислав Лазаров Йотов при полети от летище Долна Митрополия с учебен самолет Л-29 на 14 юни 1972 г. Причина за катастрофата е ГТП при изпълнение на вертикален маньовър и невъзможност за извеждане на самолета от пикиране.

2020: 90 години от рождението на големия български пилот и инструктор Андрей Първанов.

Avatar

Зорница Буковска

Подобни новини

error: Content is protected !!